Депутати

Пленум на Бундестага

Съгласно член 38 на Конституцията депутатите са представители на целия народ, те не са обвързани с поръчения и указания и се подчиняват само на собствената съвест. Те се избират на общи, преки, свободни, равноправни и тайни избори за срок от четири години. Всеки който притежава германско гражданство и е навършил осемнадесет години може да бъде избиран. Депутатите се ползват с имунитет и не подлежат на наказателно преследване. За своя мандат те получават данъчно облагаема компенсация.

Депутатите се организират в парламентарни групи в зависимост от тяхната партийна принадлежност или пък участват в работата на парламента като депутати без парламентарна група. За да се образува парламентарна група е необходимо участието на най-малко пет процента от народните представители. Освен това те трябва да са членове на една и съща партия или на такива партии, които вследствие на сходни политически цели не се намират в конкуренция помежду си в нито една от федералните провинции. Големината на парламентарните групи има решаващо значение при заемането на длъжности и съставянето на комисиите.

Съвкупността на всички депутати съставят т.н. пленум. Пленарните заседания са публични, те се ръководят от председателя на Бундестага, от един от неговите заместници или от една от неговите заместнички. Като правило годишно се провеждат поне 20 седмици за заседания (в годините на парламентарни изборите този брой може да е по-малък). Тогава всички членове на Бундестага идват в Берлин. Периодите без заседания депутатите прекарват предимно на другото си работно място в своите съответни избирателни райони.

Комисии и други органи

Постоянни комисии и контролни органи

Бундестагът създава чрез гласуване с мнозинство в пленарна зала постоянни комисии и други органи, в които депутатите участват пропорционално на големината на парламентарните групи. Тяхната задача е да обсъждат по същество законопроектите и да подготвят решенията на пленарните заседания. Те са компетентни за точно определена специфична област. Конституцията изрично изисква създаването на комисии по отбрана, по външни работи, по въпроси на Европейския съюз и комисия по петиции.

Комисията по отбрана контролира въоръжените сили и може самостоятелно да се трансформира в анкетна комисия. Комисията по външна политика контролира външната политика на Федералното правителство. Комисията по европейски въпроси може да дава становища от името на Бундестага относно регулаторни проекти на Европейския съюз. Комисията по петиции разглежда исканията или жалбите, които гражданите отправят към парламента. Комисията по бюджета се смята за най-мощната, тъй като там се подготвят решенията за разпределение на бюджетните средства. Комисиите могат да създават също така подкомисии.

Към постоянно наличните институции на Бундестага спадат и контролни органи, които надзирават специални сектори от правителствената дейност.

Комисии за разследване и други органи

Комисии за разследване се създават по актуален повод и със съгласието на поне 25 процента от депутатите на Бундестага. В техните задачи влиза проверката и разследването на политически и бюрократични неуредици в правителството, в Бундестага и в администрацията.

Като подготовка на решения по големи и значими тематични комплекси Бундестагът може да създава т.н. анкетни комисии по обществени въпроси. Такива комисии са съставени от депутати и външни експерти. Те представят на Бундестага, изготвени от тях доклади и препоръки.

От 2004 г. в Бундестага съществува Парламентарен консултативен съвет за устойчиво развитие. Целта е реализация на политика, съобразена с устойчивото развитие, която поема отговорност както за живеещите днес хора така и за бъдещите поколения.